„За отглеждането на едно дете е необходимо цяло село”

Aмериканска поговорка

След раждането специалистите съобщават на родителите за особености в детското развитие, за евентуалните трудности и възможности да бъдат решени, за готовността, която те като родители трябва да имат, аз да помагат оптимално на детето си. Смелостта на родителя – да си признае, че има дете, което има специални нужди го идентифицира като родител със специални нужди, нуждаещ се от подкрепа и помощ, за да знае как да помага на детето си:
-Когато родителят разбере, че неговото дете е различно, много често той се обръща критично към себе си. Той си задава въпросите: „Защо на мен?”, „Какво да правя с различното дете?”, ”Какво да правя с другите деца?” и се чувства виновен. Страховете и чувството за вина пораждат в родителя различни вътрешни конфликти. В подобно състояние той не може да окаже необходимата подкрепа на детето си. 
– Промяна на физическата среда и условията в които живее семейството, съобразно специфичната нужда на детето. Включване на различни играчки, материали и предмети, подпомагащи развитието на детето.
– Как всички да се научат да живеят заедно, особено, когато в семейството има още едно и/или две деца, които са етикетирани като „здрави”. Най-често на родителите им е трудно и не знаят как да реагират подкрепящо към различните нуждите на детето. Обикновено една от типичните човешки прояви на родителите към специалното дете е то да бъде пазено и/или „щадено”, за сметка на „здравото” дете. Тогава възможността от конфликти между децата е голяма. Реално животът в едно такова семейство е свързан с доста трудни ситуации. Задачата на родителя е да насочва децата да общуват помежду си. Как да реагират едно към друго, съобразно техните потребности. 
– Създаване на професионална мрежа на подкрепа, която да подпомага детето в неговото адаптиране и социализиране. Тази мрежа включва всички специалисти, които могат да бъдат полезни за развитието потенциала на детето: специални учители, ресурсни, логопеди, рехабилитатори на слуха и говора, трудови терапевти, кинезитерапевти и други.
– Включване на детето в детската общност. Малките деца се учат по-лесно да приемат различието в живота. Те са фокусирани върху своята автономна игра и затова различието не е обект за наблюдение. По този начин и родителите са удовлетворени, че детето расте в хуманна среда. 
– Родителите могат да наблюдават всяка седмица – как работи всеки специалист с детето им; да отчитат напредъка му; да затвърдяват у дома развитите умения.
– Промяна в нагласите на родителите на останалите деца.
– Включването на детето в общността  в която живее. 
Това означава детето да познава своите връстници, възрастни съседи, продавачите в магазините, които са в основата на мрежа от контакти с хора, с които то ще живее през целия си живот.